неделя, 26 юни 2016 г.

"Падение и подем" от Лий Бардуго

Дори дни след като съм прочела "Падение и подем" и като се върна към нея, се чувствам отново толкова празна, както като я прочетох. Това третата и последна , за съжаление на всички фенове на "Гриша", от поредицата, която ще ви накара да почувствате адреналина, покачвайки се с всяка следваща дума, независимо дали се случва нещо вълнуващо (не че всичко не е вълнуващо, но да, разбрахте ме.), която с края си може да ви задоволи, но може и да ви разочарова, но задължително ще пророните поне една сълза и преди всичко ще си кажете "Мразя те и те обичам, Лий Бардуго!".

Някъде из тунелите под земята Алина се опитва да събере сили. Подкрепена от своята малка армия, тя е готова да започне търсенето на третата муска, която ще й помогне в битката за унищожаването на Долината на смъртната сянка и побеждаването на Тъмнейший, който управлява Равка.

Определено "Падение и подем" е най-добрата от цялата поредица, тъй като тук забелязах и не само аз, че има доста подобрения във всяко отношение. Има повече описание, Бардуго е акцентирала и върху връзката на Алина с Мал и останалите гришанци от армията й, има повече моменти от тези, които те карат да настръхнеш какво ще стане на следващата страница. И все пак "Престол и щурм" си ми остава най-най.

Тук Алина е взела връхната точка на решителността си, от което мога само да се радвам. Също така не хленчеше много. И с това Санктя Алина много ме плашеше, особено накрая.
За Мал също мога да кажа, че съм доволна, защото не беше така лигав, както в "Престол и щурм" и даже ми стана симпатичен за момент, но вътрешно отново не мога да го дишам.
Толя и Тамар продължават да показват своята лоялност, което ме кара още повече да ги заобичам, а също и останалите второстепенни герои, които са доизградени и сякаш Лий още повече задълбочи привързаността ми към тях и нарочно реши да бъде в последната книга, за да ми бъде като някакво сбогуване в драма филм. Толкова много ми се искаше просто да седя с всички тях край огъня на някоя полянка през нощта в Равка, да пием квас и да си приказваме и deep-ваме за живота.
С Тъмнейший е абсолютно същото, а когато двамата с Алина се посещаваха ей така изведнъж, съвсем "ненадейно" и държанието ми все едно са яли, пили и веселили заедно 7 дни и нощи ми беше изключително комично, защото почваха да провеждат и едни разговори...
И най-накрая, но не по важност, а за да вметна, че това е възможно най-добрият изграден мъжки образ във всички книги, които съм чела, а именно - Николай Ланцов. Обичам го този човек. И в тази част той не остава по-назад със случващото се, а даже напротив. Неговото чувство за хумор и обаятелност не остават по-назад и отново ще си позволя да напиша неговите "изцепки":

"-Човек никога не знае - отвърна Николай. -Напоследък бях доста зает. Нищо чудно да съм подготвил още някоя изненада за Тъмнейший.
-Кажи ми, моля те, че имаш намерение да се маскираш като волкра и да изскочиш от тортата.
-Ех, ти направо провали изненадата. - Той се оттласна от перилата. - Сега се налага да ни прекарам през границата."

"-Страхотно. Вражеска територия. Сега вече се успокоих!
-Тук съм в свои води - смигна ми Николай. После закрачи по палубата, подсвирквайки си фалшиво позната мелодия."

"-Как успява с всичко?!
-Искате ли да научите каква е моята тайна? - внезапно се обади иззад гърба ни Николай. (...) Той се наведе помежду ни и завъртя глава. -Имам много пари - прошепна високо. Завъртях очи. -Не, наистина - настоя той - Много пари."

Нека не продължавам, защото ако трябва да сме честни бих изкарала всичко, което се отнася за Николай. Искрено се смях.

Фаталният край ме остави тоолкова празна, както не се бях чувствала скоро. (Май за последно беше като прочетох "Изборът" преди месец и нещо... СКОРО). Наистина didn't see that coming. Бях чела, че е наистина гадничък, някои казваха, че е разочароващ. Мен ме разочарова заради друга причина, защото за момент си помислих, че ще има хубав завършек за ship-а ми и бях прочела неправилните редове от края още преди да свърша книгата и бях толкова щастлива, даже пророних сълзи от радост и след всичко, което стана, завърших плачеща за всичко на ъгъла на леглото ми...Сърцето ми, чувствата ми...Получих още една травма от книга. Thank you, Leigh Bardugo.

Нямам думи за "Гриша". Ще кажа, че няма да сбъркате, ако я прочетете и ще ви пожелая успех с преодоляването на края на тази история, изпълнена с приключения, любов, приятелство, смях заради моя любим Николай и доста епични моменти.

"Гордост и предразсъдъци" от Джейн Остин

Супер много се дразня, защото тъкмо започнах да влизам отново в ритъм с ревютата и отново училището ще ми почука на вратата и ще ми каже за допълнително оформяне на оценки... Ха.Ха. Нямам намерение да ви дрънкам повече за тъпото ми ежедневие, а ще ви занимавам с романтиката на Елизабет и Фицуилям и непростимата ми любов към Джейн Остин и нейния стил на писане.

Действието в "Гордост и предразсъдъци" се развива в Южна Англия, като се започва в имението Лонгборн, чиито собственици са господин и госпожа Бенет и техните пет дъщери - Джейн, Елизабет, Лидия, Кити и Мери, които се водят като примери за дребната аристокрация. Една есен до тях се настанява младият господин Бингли. С неговото идване започва цяла редица от събития, които формират тази страхотна и незабравима класика.

Обожавам Джейн Остин, защото нейният стил на писане е повече от безупречен. Героите са с абсолютно добре изградени черти и образи, няма никакви plot holes, а умелата ръка на Остин те пренася в средата на развитието. За нито един момент не съм се отегчавала, защото действието си върви с подходяща скорост, ако мога да се изразя така, а и случващото се наистина интригува читателя.

Както на повече фенове на книгата, така и на мен Елизабет и Дарси са ми любими герои, а също и бащата на Лизи, защото не само че е моят идеал за баща - подкрепящ, грижовен и не толкова прекланящ се пред хорското мнение и етикет, но и защото много ми напомня за моя, който е пооочти едно към едно с него.

"Мъчителна дилема стои пред тебе, Елизабет. От днес нататък ти ставаш чужда за един от родителите си…Майка ти не желае да те види, ако не се омъжиш за мистър Колинс, аз пък не искам да те зная, ако се омъжиш за него."

Елизабет Бенет е една индивидуална личност, която не се подчинява на принципи и стандарти, жена със силен характер, а това че винаги е толкова пряма, с чувство за хумор и държание от сорта на "аз съм над тези неща" ме кара да я заобичам още повече. Моментите им с Фицуилям, когато си разменят хапливи и остроумни коментари, са ми толкова любими и забавни, че като ги четях ми се искаше да ги хвана за главите и да ги притисна един към друг, крещейки "now kiss, now kiss, now kiss".
Дарси, пък, с неговото първоначално държание на "вие сте от простолюдието, не заслужавате да живеете, аз съм Бог, нивото ми е много над вашето" (разбира се, позволих си да преувелича тук), много ми напомняше на ученик от "Слидерин". В началото ми беше наистина антипатичен, за което мога да поздравя Джейн Остин, защото е рядко да мразя герои, а после да ги заобичам истински. Обожавам как той от горделив, арогантен и високомерен човек се показа като отчаяно влюбен и грижовен господин.

„Залюбих те заради живия ти ум.“

„Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно. То е нещо, за което да мислиш, което те отличава от другарките ти.“

„Недей заради един определен човек да изменяш на представите си за морал и почтеност и не се мъчи да убеждаваш и себе си, и мене, че егоизмът бил проява на благоразумие, а безразличието към последствията – гаранция за щастие.“

„Не съм изискана госпожица, решила да ви разиграва, а разумно същество, което ви казва самата истина!"

По принцип не съм голям фен на романтичните и лигави романчета, но това е доооста далеч от лигав романтичен роман. Остин ни показва и грубата реалност по онова време, което бях описала в ревюто ми на "Брулени хълмове" на Емили Бронте, макар че Остин е ТОП и по мое мнение е над сестрите Бронте и въобще тя е Lord of the Classics. Та във времето, което споменах, главното е забранени любови, бракове по сметка, мнооого предразсъдъци и все пак доста добро време, защото хората са можели да обръщат повече внимание на изкуството във всякаква форма, но разбира се, основата на всичко са стандарти и принципи.
Въпреки измяната на поколенията, някои неща просто не се променят и още може да намерим сходни случки с тогавашните. 5 от 5.

събота, 18 юни 2016 г.

"Брулени хълмове" на Емили Бронте

Тъй като досега бях на вълна "young adult", реших малко да разнообразя и да споделя мнение за книги от другият ми най-любим жанр, а именно - световната класика и ако трябва да сме по-конкретни - английската литература. Най-известни английски автори са Джейн Остин, сестрите Емили и Шарлот Бронте и Томас Харди. За откриване на сезона на класическата вълна започвам с "Брулени хълмове".

Съдържанието на книгата е формулирано като разказ, разказан от икономката Нели Дийн на новият наемател господин Локууд на имението "Тръшкрос Грейндж".
Действието се развива в Англия, графство Йоркшир, главно в именията "Тръшкрос Грейндж" и "Брулени хълмове". Нели Дийн ни връща 30 години назад, когато покойният собственик на "Брулени хълмове" - господин Ърншоу е довел бездомното мургаво момченце, което по-късно кръщават Хийтклиф. Дъщерята на господаря и малкото момче израстват заедно, влюбени един в друг, но поради стечение на обстоятелствата Хийтлиф е принуден да замине, а Катрин(дъщерята) от мъка се омъжва за съседа си Едгар Линтън. След години Хийтклиф се завръща...

Формирането на тази увлекателна история като разказ, написан от изкусната ръка на Емили Бронте, те въвлича във времето на една истинска и забранена любов, време, в което хората са били съдени според мястото им в обществото, време, изпъленено с доста предразсъдъци и бракове по сметка. Макар това време да е било доста отдавна, смея да твърдя, че някои неща просто не се променят.

Бронте ни представя героите си със своите добри и лоши черти, а именно това ни кара да ги заобичаме още повече. Катрин със своето детинско поведение, Хийтклиф със своята омраза.

Прочела съм доста мнения за книгата, предимно отрицателни заради "насилието" и "необоснованите омраза и отмъщение". За насилието има доста примери, за които всеки, който живее в 21ви век ще се досети на мига, а зад "необоснаваните омраза и отмъщение" стои едно разбито сърце. По света има всякакви хора, а Бронте ни ги показва с всичките им недостатъци и реални сведения. Показва ни още, че човек винаги може да сгреши и че с предс
тавите си за правилни решения, може да доведем до нечие злощастие. Последствията от думите на хората, които най-много обичаме, може да са фатални и да ни превърнат в нещо, което е наша пълна противоположност.

"От каквото и да са направени душите, моята и неговата са едни и същи"

Накрая въпреки че повечето читатели са разочаровани от развоя на събитията, аз, лично, съм доволна, че не е от сладникавите и почти винаги "явни" и за сметка на загубената любов, се завързва една нова още по-хубава от старата.

Смятам, че всеки трябва да прочете поне една книга от незабравимите световни класики, защото явно, че си има причина да бъдат незабравими и световни. Освен, че човек ще сложи едно красиво произведение към библиотеката си, но и ще бъде запознат с тогавашните привички и недостатъци на обществото. Филмовата адаптация също е доста добре направена, актьорската игра е повече от отлична!

На тази страхотна класика давам 4,5 от 5 звезди.

"Дъщерята на жрицата" от Лине Кобербьол

"Дъщерята на жрицата" е първата книга от детската фентъзи поредица "Жрицата на срама". Именно тази поредица ме тласна към читателската ми кариера. Бях на 10 години, когато с майка ми отидохме в "Хеликон" и съвсем случайно попаднахме на нея. Сега, когато погледна назад, знам че не съм сгрешила с избора.

Дина Тонере - 10-годишно момиченце, което е наследило от майката си дарът на срама, който й позволява да погледне в най-съкровените моменти на хората, от които те се срамуват и да ги накара наистина да се засрамят. За Дина това е като проклятие, заради което живее в изолация и презрение. Един ден майка й е повикана в крепостта Дунарк, за да разкрие извършителя на убийството на краля, бременната му снаха и четиригодишния му внук, за което главен заподозрян е по-малкият син на убитият крал. Дина трябва да реши - да загърби истината или да приеме своята дарба и да помогне на майка си, която по заповед на новият граф Дракан, може да бъде хвърлена на кръвожадните дракони в замъка.

Страшно се вълнувам, затова че най-накрая пиша ревю за сигурно една от най-любимите ми поредици. Макар обема си от 213 страници, "Дъщерята на жрицата" ще ви отнесе в един свят, в който проблеми от политическа гледна точка са смесени с фантазии. Ще допълня, че тук няма никаква романтика, което само може да задълбочи вниманието ви около цялата мистерия, разиграваща се в поредицата. Естествено малко по малко всичко си идва на мястото. Може да се каже, че това е някаква детска версия на "Игра на тронове". Бях толкова зарибена, че започнах да си правя някакви измислени карти и рисунки на Дунарк, Липовата къща, костюмите на героите.

Лине Кобербьол много прецизно е създала света и героите. Те не са идеализирани, а още по-хубавото е, че човек може наистина да намрази и да заобича Дракан, стига да е от хората като мен, които обожават герои като него. Сюжетът е наистина завладяващ, а самата идея на авторката наистина ме хвана от самото начало. Книгата ме държа в доста голямо напрежение какво ще се случи в следващата глава. Имайки предвид, че съм била по-малка и съм изживявала нещата още по-пресилено, като се замисля и сега бих ги изживяла по-почти същия начин, само че вече ще мога да предвиждам какво би могло да се случи, тъй като съм се начела и започват да ми се въртят всякакви продължения и идеи за предстоящото.

Ако трябва да говорим за любими герои, то след Дина и Дракан, веднага идва Никодемус, чиито качества като доброта, честност, жертвоготовност и  на добър приятел, наистина ме заплениха. Него най-много оприличавах като принц Каспиан от "Хрониките на Нарния", защото може да се каже, че имат горе-долу еднакви съдби. Даже ако не се лъжа, Нико ми беше станал crush.

Поредицата "Жрицата на срама" е идеална за младите читатели, особено ако трябва да ги вкара в света на фентъзито. Макар употребата на някои "мръсни" думи, предвид, че е обозначена като детска книжка, съм напълно сигурна, че ще се хареса на младата аудитория, а и на каквато и възраст да е човекът, който иска да я прочете, гарантирам че ще му допадне, защото е и бързо и леко четиво.

Вчера дори гледах филмовата адаптация на книгата, която е излязла миналата година и когато чух за пръв път преди две години наистина много се зарадвах. Героите са наистина много добре подбрани, а Никодемус и Дракан (отляво на дясно) са още по-големи bae-та.

четвъртък, 16 юни 2016 г.

A-Z Bookish Survey

Дойде време за следващия таг, който си бях набелязала преди няколко дни, а ето че бях тагната от Анна (Стайлс), за което съм много благодарна! Тагът се казва A-Z Bookish Survey.

1. A като Author: Автор, от който имаш най-много книги:
Споменавала съм в предишни ревюта, че библиотеката ми не е от най-големите и както се казва бавно, но славно се трупа. Варират най-различни автори, но пък най-много имам от Дж.К. Роулинг - "Хари Потър", Дженифър Л. Арментраут - "Лукс" и Кийра Кас - "Изборът". 

2. B като Best: Най-доброто продължение някога:
"Наследницата" и "Короната" - продължението на "Изборът". Вярвам, че и за в бъдеще ще сложа и "The Cursed Child"... Роулинг, все пак.

3. C като Currently reading: Коя книга четеш в момента:
"Хари Потър и Орденът на феникса" и "Падение и подем".

4. D като Drink of Choice While Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш:
По принцип докато чета не обичам да се разсейвам с ядене и пиене, но няма как да не спомена моята любима Coca-Cola.

5. E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книги на хартиен носител или електронни книги:
Разбира се, че на хартиен носител, което е причината да не съм прочела толкова книги досега.

6. F като Fiction: С кой герой от книга би излизал/а в гимназията:
Иска ли питане...Драко Малфой. Другите двама, които имат почти същия шанс да излизат с моя милост са Деймън Блек от поредицата "Лукс" и Николай Ланцов от поредицата "Гриша".

7. G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си дал/а шанс:
"Алена кралица" от Виктория Айвярд.

8. H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е като истинско бижу:
"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли. Както споменах в ревюто си, атмосферата е изключително уютна и ме кара да си спомням за страхотно ми и безгрижно детство. А и беше наистина лека, въпреки сериозните теми, които засяга.

9.I като Important: Важен момент в живота ти на читател:
Първата поредица, която прочетох е "Жрицата на срама". За жалост сега не е толкова популярна, но ви гарантирам, че ще се влюбите! Авторката е същатата, която е написала "W.I.T.C.H.". В близкото бъдеще ще напиша ревю за нея.

10. J като Just finished: Книга, която току-що си приключил/а:
Отново "Алена кралица".

11. K като Kinds of Books You Won’t Read: Какви литературни жанрове не четеш:
Също като Анна ще се определя като "всеядна". Независимо какъв жанр е, ако ми е хванало окото, то тя моментално попада в списъка за задължително прочитане.


12. L като Longest Book You’ve Read: Коя е най-дългата книга, която си чела:
За момента май е "Хари Потър и Огненият бокал".

13. M като Major Book Hangover Because Of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза:
"Заедно на път" на Сара Десен. Когато четях книгата бях изключително щастлива, а историята ми придаваше толкова приятни емоции.

14. N като Number of Bookcase You Own: Колко библиотеки за книги имаш:
Само една огромна етажерка, която вече е пълна с два рафта и половина. Доста е широчка.

15. O като One Book You Might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чел/а повече от веднъж:
Не, но скоро смятам да препрочета "Училище за лоши момичета" от Елиът Шрифер. Поредният опит, но дано поне да бъде успешен.

16. P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш:
Мога да чета навсякъде, но най-приятно ми се струва у дома или в морската градина на някое тихо местенце. 

17. Q като Quote that inspires you/give you all the feels from a book you’ve read: Цитат от книга, който те вдъхновява:
Цитатът е от "Да убиеш присмехулник"
- Сине, аз ти казах, че дори и да не беше излязъл от кожата си тогава, пак щях да те накарам да й четеш. Исках да разбереш нещо от нея, исках да видиш какво означава истинска храброст и да не мислиш, че човек е храбър само когато има оръжие в ръка. Истински кураж е когато знаеш, че си победен преди да започнеш, но въпреки това започваш и продължаваш, независимо от всичко."

18. R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател:
Че има толкова много книги, които са издадени и ще бъдат издадени, а на мен и на много други няма да им стигне цял един живот да ги прочетат.

19. S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края:
"Лунните хроники", "Друговремец"(за нея не съм много сигурна, че е завършена), "Академия за вампири" и "Хрониките на Нарния"

20. T като Three of Your All-Time Favorite Books: Кажи твоите три най-любими книги:
Хаха, забавно...

21.U като Unapologetic Fangirl for: Непростим фен на...
"Хари Потър"... тази поредица е наркотик.

22. V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя е книгата, чието излизане очакваш с нетърпение:
"The Cursed Child"

23. W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик:
Ха, нямам такъв. Пазя книгите си повече от очите си и изключително много се дразня, когато някой ги е омачкал и приличат на тоалетни хартии. Веднъж реших да направя компромис и дадох назаем книга на приятелка...Получих си я с жестоко огъната корица и половината беше залята...

24. X като X Marks The Spot: Start at the top left of your shelf and pick the 27th book:Посочи 27 книга на най-горния ти рафт започвайки от ляво надясно:
"Тайният кръг" от Л.Дж.Смит

25. Y като Your Latest Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи:
"Хари Потър и Орденът на феникса"

26. Z като ZZZ-snatcher book (Last Book That Take You WAY Late): Коя е последната книга, която те е държала буден/а до късно:
"Престол и щурм" от Лий Бардуго.

Всеки който иска да се чувства свободен да направи тага.

"Алена кралица" от Виктория Айвярд

Бих искала да ви предупредя, ако сте тръгнали да четете "Алена кралица", пригответе се за разбити мечти и представи, неочаквани обрати и много екшън. Ще допълня, че само по това може да познаете наистина добрата книга, която ще ви докара до мозъчна травма...

Главната героиня Мер Бароу живее в свят, в който хората са разделени на две групи според цвета на кръвта им - Червени и Сребърни. Сребърните са елитът, висшите, мощните, а Червените - точно обратното. Семейството на Мер са Червени, от което следва, че са бедни и нямат много приходи. За да помогне на свой много добър приятел, Мер започва работа като прислуга на кралското семейство, като отива на огромно събитие, където тя ще има възможността да приложи уменията си на отличен крадец. На същото това шествие се случва нещо съвсем неочаквано за младото момиче.

Когато започнах да чета "Алена кралица" до първите 100 страници останах с ужасно лошо впечатление, което доста ме накара да се замисля, защото доста от приятелите ми са я оценили високо. За момент си помислих, че е тотална загуба на време. Веднага открих доста прилики с известни young adult поредици като "Гриша", "Разбий ме", "Изборът", "Дивергенти" и "Игрите на глада". Въпреки това нямаше как да се спра, за което изключително много се радвам сега, защото тази книга е уникална. За сметка на скучното начало Айвярд прави престоя на Мер при кралските особи изключително интересен и вълнуващ. След първите 100 страници абсолютно всичко се извърта. Постоянно си на нокти и се опитваш да отгатнеш какво ще се случи в следващия момент, но колкото и да си блъскате главите в стените, шансът е едно на милион. В книгата няма абсолютно нито един предсказуем момент, а с всяка следваща страница книгата се превръща в наркотик, а ти искаш още и още.

Разбира се, трябва да се вкара и малко романтика. Докато е в двореца най-приближените на Мер са принцовете Кал и Мейвън. Двамата са толкова еднакви и толкова различни. Кал - истинският идеал за следващия крал на Норта, Мейвън - внимателен и мил. Ясно е, че тук има любовен триъгълник, но историята далеч не опира до тяхната афера. Открих, че не само аз смятам кралицата за подобие на Церсей Ланистър от "Игра на тронове", а за кралят не знам какво да мисля, тъй като смятам, че и той си има добри и лоши черти. В момента, каквото и да мисля за краля, вече няма значение. Относно този огромен обрат в края на историята...Мислех си, че съм изпуснала поне две страници, защото нищо не ми се връзваше, докато накрая не се сетих за сентенцията, която общо взето ме тормозеше по време на четенето, защото усилено се мъчех да разбера каква ще е конспирацията - "Всеки може да предаде всеки.". Подобно на "Игра на тронове", никога не знаеш кой е умрял наистина.

Когато прочетох края се ядосах ужасно много и в същото време бях щастлива, затова че не се отказах да прочета книгата докрай. Ако не бях, щях да изтърва наистина много. Най ме е яд за този герой, за когото имах толкова надежди. Но именно това прави "Алена кралица" една от най-вълнуващите книги, които съм чела. Определено няма да съжалявате, ако решите да й дадете шанс. За съвършеното писане на Айвярд давам оценка 4,5 от 5.

понеделник, 13 юни 2016 г.

"Короната" от Кийра Кас

Колкото и да не ми се иска...Това е последната книга от поредицата "Изборът". Вътрешно се надявам Кийра отново да се отметне, защото поначало трябваше да бъде трилогия, но ето ги "Наследницата" и "Короната". Дори в момента, като пиша ревюто изпитвам носталгия, затова как чаках две години подред да дойде месец Май и да излезе следващата. Няма да се впускам в такива драматични обяснения, така че минавам направо по същество.

Всичко започва от там, откъдето свърши "Наследницата". Случиха се неща, които доста повлияват на Иди и с това тя ме спечели още повече. Вижда се една по-зряла и по-отговорна Идлин, която със своя упорит характер постига доста. Разбира се, пътят не е лесен и чак тогава тя осъзнава малка част от това да управляваш цяла страна (Нищо не съм казала!).

Със сигурност може да се каже, че тази книга е по-емоционална от предната, тъй като младата бъдеща кралица минава през доста неща, които малко или много й повлияват. Самата тя не е толкова добре запозната със себе си и чувствата си, което е донякъде добре, защото първата любов, казват, е най-силна. Жалко че се усеща толкова късно, макар че се надявах на друго.

В ревюто на "Наследницата" споменах, че доста от читателите не са доволни от това, че Кийра не е вкарала малко повече описания на участниците. Да кажем, че положението тук се е подобрило, тъй като Идлин наистина взема на сериозно "Избора" и започва да общува по-често с момчетата и въобще държанието й спрямо тях също се е променило. Някои от тях наистина ми станаха симпатични, а и успях да ги запомня. Освен тях имаше и повече присъствие на Америка и Максън, които нямаше как да бъдат пропуснати. Тяхната любов е все така чиста и дълбока още от самото начало.

Макар и доста добрия замисъл на целия развой на нещата. Кас наистина е докарала всичко, както трябва, но някак си не ми се връзва. Още от самото начало си знаех, че ще има някакъв обрат. Тогава всичко стана много бързо за мен, аИди сама призна своите чувства, които ако човек бъде внимателен, от раз ще познае кой ще бъде следващият крал на Илеа. Не мога да кажа, че не я разбирам, защото в ревюто на предната книга написах, че аз също бих постъпила точно като нея във всяко едно отношение. Двете с нея бихме били Best Friends Goals. Бих се радвала на открити разговори с нея. Ах, мечти, мечти...
дали това, че си харесвах друг и че исках той да спечели, или пък че имах и друга теория как ще протече всичко...Не знам кое влияе повече на мнението ми.

Кийра Кас е създала една изключително интересна поредица, с която съм преживяла всякакви мигове. С две думи съпреживявах всичко, което е написано от ръката на тази надарена жена. Кас е създала нещо не толкова срещано в литературата, а историята е толкова запленяваща, че ще ви хване от първите страници. В никакъв случай няма да сгрешите, ако още утре отидете в най-близката книжарница и си купите книгите. Даже ще ви поздравя за ИЗБОРА. На "Короната" давам 4 от 5, а на цялата поредица, не 5, а 50.

"Наследницата" от Кийра Кас

Дами и господа, представям ви четвъртата книга от поредицата "Изборът", чието издаване за мен беше абсолютно изненадващо! Когато я видях за пръв път в книжарниците...мисля, че се влюбих...Това е възможно най-красивата за мен корица не само от цялата поредица, а изобщо! Но нека за момент да изключим съденето на книгата по корицата и поговорим малко за съдържанието, което далеч не беше лошо, а даже напротив. Действието на историята се случва в кралския дворец, 20 години след "Избора" на принц Максън, чиято първородна дъщеря - Идлин е разказвачът в книгата. За нейно нещастие, както тя казва, се е родила 7 минути преди своя брат-близнак Арън и понеже родителите й не са искали да оставят първородното си дете без титла са променили закона, от което следва че на Идлин се пада честта да бъде първата кралица на Илеа. Понеже народът отново негодува заради премахването на кастовата система, крал Максън решава, че моментът за още един "Избор".

Прочетох доста негативни мнения за книгата и най-вече за самата Идлин. Аз лично я смятам за доста интересна личност. Мисля, че имаме доста общи черти. Харесва ми нейната харизматичност, гордост, амбициозност, самочувствието й, което понякога наистина си показва, че е на високо ниво и темпераментността й. (И това че имаме общи хобита като рисуване на модели и това че всичко, което искаме, го искаме веднага) Обожавах моментите, когато си повтаря мантрата "Аз съм Идлин Шрийв и никой не е по-могъщ от мен.". Абсолютно едно към едно сме и колкото и да казват, че е прекалено егоистична и превзета, ако бях на нейно място щях да постъпя като нея. Разбира се, по-нататък в книгата се вижда как зад маската на "ледената кралица" стои едно не чак толкова уверено и сигурно в действията си момиче.

Радвам се, че Кийра Кас не е повторила историята на Максън и Америка и моКайлХенри и Ерик. В последствие разучих и другите. Още от първата поява на Кайл ми мина през ума, че той ще бъде включен и в бъдеще ще има вземане-даване. Той беше (и си остава!) фаворитът ми - умен, саркастичен и винаги реалист. Друг мъжки и вече второстепенен герой е Арън - близнакът на Иди. Пълната нейна противоположност и особено ми хареса как Кийра е актцентирала като че ли най много на отдадеността му към принцеса Камил.
же да се каже, че очаквах малко повече участие от тяхна страна в книгата. Друго нещо, на което обърнах внимание е липсата на чертите на участниците в "Избора". На доста голяма част от читателите им е било трудно да изградят образите им. Единствено бях запомнила

"Наследницата" като първите три книги от поредицата е написана по-изящен и майсторски начин, което прави историята на Идлин още по-увлекателна. Кийра Кас отново успя да направи край, от който веднага ти се иска да грабнеш следващата книга, което води до извода, че шансът да ви доскучее, докато четете, е минимален. На това страхотно продължение давам 4 от 5 звезди.

събота, 11 юни 2016 г.

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли

Действието в "Да убиеш присмехулник" се развива в Американския Юг в измисленото градче Мейкомб, Алабама. Там живеят шестгодишната Джин-Луиза Финч (Скаут), по-големият й брат Джеръми (Джем), баща им Атикус Финч, който е местният адвокат и тяхната чернокожа икономка Калпурния. Едно лято те се запознават и с Дил, който е на гости на леля си през ваканцията. Семейство Редли са техните съседи, за които често се носят слухове за психичноболният син - Бу. Дил проявява голям интерес към него и постоянно си правят опити да се доближат, колкото се може повече до тях. От там се започва с големите детски приключения и израстването на малките герои. Бащата на Скаут и Джем е назначен да поеме случая на чернокожият Том Робинсън, обвинен в изнасилване на дъщерята на един от най-бедните в града.

Получих книгата за петнадесетия ми рожден ден и ми е много на сърце, защото и без това я получих от специални за мен хора. Харпър Ли е създала шедьовър, който независимо на каква възраст е човек, може да научи много. Разказвачът на историята е самата Скаут, която макар крехката си възраст, научава доста неща, които нейните връстници се предполага да научат в далечното бъдеще. Увлекателното писане на Ли те пренася в малкото уютно градче и отново да се почувстваш дете. Аз лично почти през цялото време изпитвах носталгия, защото описаната атмосфера беше толкова приятна за възприемане и ми напомня толкова много на моето безгрижно детство.

Както на повечето читатели любим герой от романа е Атикус Финч, така и на мен. Ли е създала една директна личност, която винаги прави това, което смята за правилно, дори и да не бъде възприето от околните, както той мисли. Макар и вдовец, той е достатъчна опора за своите деца и ги е възпитал и възпитава отлично, винаги ги поучава и им дава ценни житейски уроци, които са полезни всекиму.

"Никога не можеш да разбереш един човек, докато не обмислиш нещата от неговата гледна точка."
"Изобщо Дил почна да ми дотяга с постоянното си мъкнене подир Джем. В началото на лятото ме помоли да се оженя за него и после веднага забрави. Загради ме, беляза ме като своя собственост, каза, че аз съм единственото момиче, което ще обича цял живот, после престана да ми обръща внимание. Набих го два пъти, но и това не помогна, а само го сближи още повече с Джем."

"Не, Джем, според мен има само един вид хора. Хора."

"Това, че са ни победили сто години преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим."

"Учителката откри, че съм грамотна и ме изгледа с леко отвращение."

"Преди да мога да живея с друг човек, трябва да се науча да живея със себе си."

"Има хора, които са толкова заети да мислят за другия свят, че не могат да се научат да живеят в този."

"Човек може да съди враговете си, но е по-разумно да ги опознае."

"Исках да разбереш нещо от нея, исках да видиш какво означава истинска храброст и да не мислиш, че човек е храбър, само когато има оръжие в ръка.

"Бих предпочел да стреляш по тенекиени кутии в задния двор, но зная, че ще почнеш да стреляш и по птици. Ако можеш да улучваш сойки, стреляй по тях, колкото искаш, но помни, че е грях да убиеш присмехулник

Присмехулниците са напълно безобидни и пеят, за да ни веселят. Те не ядат нищо от градините на хората, не си правят гнездата в плевните, само пеят от сърце за нас. Затова е грях да убиеш присмехулник."

Докато не дойдоха последните два цитата си нямах и на идея защо се казва "Да убиеш присмехулник". Всъщност цялата идея се разкрива чак накрая, но мисля, че и това стига. Малко се поувлякох с тези цитати, но всичко си заслужава да се прочете.
Харпър Ли е създала този роман със силно морално съобщение, което разкрива лошата реалност на тогавашното време, която, може да се каже, че важи и за настоящето. Доколкото знам "Да убиеш присмехулник" е включена в учебната програма в САЩ, от което се опасявам, че учениците не възприемат толкова сериозно написаното, което е наистина жалко. Според мен това е роман, който все някога трябва да се прочете поне веднъж. 4 от 5 звезди.
За последно само ще вметна, че има филмова адаптация, която също си струва гледането и абсолютно целият актьорски състав е дяволски добре подбран, особено Грегъри Пек, който играе Атикус, Четох интервю, в което актисата, която е взела ролята на Джин-Луиза, говори за връзката им с Пек и казва, че до неговата смърт все още се наричали "Атикус" и "Скаут". Разтапя ми се сърцето...

"Единствената" от Кийра Кас

"Единствената" - грандиозният край на историята на Максън и Америка. Най-емоционална, най-интересна, най-уникална. Тази книга ме убеди, че "Изборът" е една от НАЙ-любимите ми поредици.

За разлика от "Елитът", в който Америка и Максън не преставаха да правят глупави постъпки, тук в "Единствената" са такива душици. Връзката им се укрепва все повече и повече и двамата не спират да доказват обичта си един към друг. Стават по-прями, което в един момент не завърши добре и все пак... Кийра ни разкрива и малка част от личността на истинския Максън, който не е принц, а просто младеж с нормални хобита и мечти.

Ако смятате, че във втората книга Америка е станала наистина смела, то в третата се е превърнала в нов човек. Самото й мислене се променя към по-добро, поема повече отговорности, става по-разсъдлива и въобще нищо общо с "Елитът", което само може да ме прави щастлива.

Същото е и с другите четири момичета. Томахавката е заровена и всички стават истински приятелки. Едно от тях наистина ми стопли сърцето с драстичната си промяна и имах големи надежди за по-напред, но уви.

Единственият дразнещ човек в цялата книга беше - Крис...Буквално тя беше заместител на Аспен от миналите две книги с тези нейните картички и мили жестове. Беше ми прекалено сладникава и превзета и се буташе навсякъде.

За мое огромно облекчение Америка най-накрая се усети и заедно с томахавката, колебанието й кой да избере също беше заровено. Аспен не се вреше толкова там, където не трябва и даже ми стана симпатичен. За момент човек би си помислил, че страстите са се охладили и че най-накрая всичко ще бъде fine...Да, ама не.

За голяма изненада на читателите принц Максън и Америка се съюзяват с хора, с които не са и подозирали, че след време ще успеят да променят бъдещето на Илеа към
по-добро. Отново има много екшън, тъй като се намесват и бунтовници.

Разбира се, следва и моментът, в който толкова много съчувствах на Мер и даже докато четох книгата си представях как, ако беше реална личност щяха да се пуснат трендове от сорта на "#prayforAmericaSinger", "#prayfortheSingers". Може да се каже, че от това се извлече една полезна информация, която няма да напиша тук, прочетете the damn book и ще разберете.

Когато най-накрая настъпва годежната церемония, където Максън ще обяви своята годеница....помислих си, че това е някаква по-лека версия на "Червената сватба" от "Игра на тронове". Тотален mindfuck. Убиха хора, които не трябваше и не трябваше да умират. Сърцето ми бавно-бавно се късаше.

"Изборът" е една уникална поредица, която ме е довеждала до най-различни емоции и състояния... Стилът на писане на Кийра Кас е толкова увлекателен, а непринудеността, човечността и благородността на Америка те карат да я заобичаш още повече. Читателите могат да израстнат с Мер и да усетят какво е да бъдеш претендентка за сърцето на принц Максън. Просто ги обожавам. 5 от 5 звезди.

"Елитът" от Кийра Кас

"Елитът" е втората книга от поредицата "Изборът". Тук се разказва за продължението на "конкурса", така да го наречем, в които са избрани 35 момичета от всяка област на кралство Илеа, за да се намери съпруга на младия принц Максън. Вече са останали само шест, сред които е и Америка Сингър.

"Елитът" не беше по-малко интересна от останалите книги. Ще започна с не толкова хубавите качества. Както споменах в ревюто ми на "Изборът" за любовния триъгълник Америка-Максън-Аспен, който, да кажем, заема мааалко повече пространство в книгата. За щастие младият принц също се усеща и не обръща чак толкова внимание на Америка, за което мога само да кажа, че има добър развой на нещата в отношенията им накрая. До този край имаше, разбира се, моменти, в които просто ми идеше да зашлевя госпожица Сингър, защото буквално и тя не знаеше какво иска. Тази колебливост, това раздвоение, неоснованата й обидчивост заради някои действия на Максън, които пък са напълно основани.

Макар че в тази книга някои от постъпките на главната героиня не ми харесват, ме кара още повече да заобичам и Америка, и Кийра Кас, защото тя не е идеализиран герой, а и Кийра показва доста с всички тези качества и действия на всеки един от героите, с които повечето млади от обществото се сблъскват всеки ден. И все пак има една вратичка, а именно - изявата с проектите. Да, почти всеки казва, че тя е извършила върховна глупост с цялото това разкриване, но въпреки това я смятат за много смела. Тя е изключително смела. Аз съм от хората, които оставят "фаталната" част на заден план и ако Америка беше истинска, щях да й стисна ръката и да я поздравя. Самата мисъл да покаже какво се крие зад перфектната история на цялото царство, независимо от последствията, ме кара да си мисля и за голямата промяна, която я обхваща по време на пребиваването й в двореца. Имаше още един момент, в който тя се доказа като героинята на деня, но това доведе и до недоразумения.

Аспен пък ми е още по-дразнещ в тази книга, понеже постоянно беше като онази "лоша съвест" в образа на дяволче и придумваше Америка да се съберат отново. Главната причина за объркването на червенокосата лейди. Максън изглежда е най-невинният от цялата ситуация. Въпреки че е бил подтикнат да извърши някои неща, той не е по-малко виновен за сложните отношения между него и Америка и смятам, че ако си споделяха повече, нямаше да се стигне до там.

Друга хубава промяна е тази на останалите момичета от "Елита", които стават по-сплотени. За съжаление имаше и една друга подробност в книгата, която ме кара да се замисля колко ужасно повърхности хора може да има. Ще разберете за какво говоря, като я прочетете.

Като за последно ще кажа, че тук Кийра Кас е вкарала още повече екшън, а положението с бунтовниците става още по-заплетено. Краят буквално ме остави на нокти, но беше удовлетворяващ. Вярвам, че не съм била единствената с такова чувство. 4 от 5 звезди.

П.П.: Това ревю трябваше отдавна да бъде публикувано, но тъй като сега е едно от най-любимите ми моменти, в които всеки ден имаме по 30 контролни и изходни нива в училище, и не ми остава много време за хобитата. Време е да наваксам!